Посещение за обмяна на добри практики в съседна Сърбия

От 28 до 30 октомври 2012 г. българска делегация посети съседна Сърбия с цел обмяна на добри практики за подобряване достъпа до здравни услуги за роми и други групи в неравностойно положение. Това посещение „върна” визитата, която сръбските колеги направиха през декември 2011 г. И двете посещения са част от инициатива, подета от Българската асоциация по семейно планиране (БАСП) и финансирана от Международната федерация по семейно планиране. И в Сърбия ромите изпитват трудности в достъпа до здравеопазване – при попълване на документация, заради по-различното отношение на лекарите заради произхода им и до голяма степен от ленивата здравна система, която не може да гарантира навременни и адекватни здравни услуги за хората. И в двете страни за решаване на част от проблемите на ромите работят ромски посредници – здравните медиатори. Разбира се, в България здравномедиаторната програма е много по-добре разработена и устойчива и затова сръбските колеги се интересуват от нашия модел и имат желание да взаимстват от нашия опит.

Българската делегация включваше именно представители на институции и организации, от които зависи развитието на програмата за здравните медиатори, както и двама здравни медиатори – Росица Иванова, секратар на НССЕИВ към МС, д-р Ангел Кунчев,  главен държавен санитарен инспектор и директор на отдел "Надзор на заразните болести" в Министерство на здравеопазването, д-р Радосвета Стаменкова, и Венцислав Кирков от БАСП, Петър Цветанов, председател на Националната мрежа на здравните медиатори (НМЗМ) и здравен медиатор в община Монтана, Огнян Каменов, секретар НМЗМ, Сема Асенова, здравен медиатор в община Хасково и член на НМЗМ.

Българските представители се срещнаха с представители на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария в Република Сърбия. В тяхната програма в ромска общност работят 15 ЗМ от общо 30 подготвени.  Останалите 15 са по-скоро доброволци поради липса на достатъчно средства и за да не ги загубят ги стимулират периодично с различни материални придобивки – ваучери за телефони и храна и т.н.

Работното посещение продължи в офиса на Сръбската асоциация по семейно планиране. Срещата беше по-разширена и включи – двама представители на Ромския национален съвет, представител на местно ромско радио, представител на КЕЪР- Сърбия. В Сърбия по закон делението не е на етнически групи, а се говори за различни националности. Всяка националност, която успее да се обедини, излъчва свой национален съвет, какъвто е Ромският национален съвет в Сърбия. Той има 5 регионални представителства в страната. От държавния бюджет се отпуска ежемесечно субсидия за функционирането на тези съвети, но парите стигат само за административни разходи. Общо всички съвети са 19 на брой. По проект на КЕЪР- Сърбия са били обучени около 30 ЗМ, но в момента никой от тях не работи постоянно. Ромското радио има покритие в централните части от страната. Не получава подкрепа от държавата, а се издържа самостоятелно от реклама. Нашите представители имаха възожност да разкажат повече за здравномедиаторната програма в България, която се прие с голям интерес и задоволство от напредъка й.

Българската делегация посети още офисите на ФНООН и УНИЦЕФ, където беше посрещната от Мария Ракович, национален координатор на ФНООН и д-р Иелена Яковляевич, УНИЦЕФ. От срещите стана ясно, че в Сърбия работят 74 медиатори към МЗ в 54 общини, но техния модел е малко по-различен от българския - работят главно омъжени жени, като образователният ценз не се взема под внимание при избора. Мотивът за това решение е, че жените могат по-лесно да разговарят с жени. Разбира се, българите споделиха своя опит, който вече е дългогодишен, а практиката показва, че като ЗМ трябва да работят, както жени, така и мъже. Това осигурява един баланс и ефективно покритие на населението. В разговорите нашата група особено наблегна на нуждата медиаторите да имат завършено средно образование, за да бъдат пример за общността, в която живеят.

За съжаление в Сърбия все още липсват изработени механизми, които да гарантират развитието на здравномедиаторната им програма. Росица Иванова подчерта голямото значение на план и стратегия за действие – за съжаление към момента в Сърбия няма приети стратегически държавни документи. С цел институционализиране на професията предложихме на колегите подкрепа за създаване на сръбска мрежа на здравните медиатори и поканихме техни представители да ни гостуват по време на общото събрание на НМЗМ през декември.

В последния ден от работното посещение българската делегация посети два ромски квартала в гр. Ниш, където работят здравните медиаторки Зайда и Анита. Кварталите са напълно идентични с българските, а медиаторките споделиха и идентични проблеми в живота на ромите и достъпа им до образование. Наскоро в кварталите е имало епидемия от хепатит А. Имунизационното покритие е изключително изостанало поради това, че няма разписана отговорност за изпълнението на тази дейност и поради голямата мобилност на населението.

Изключително обнадеждаващо е, че въпреки видимата разлика в напредъка на здравномедиаторните програми на двете страни, се мисли за сътрудничесто и формиране на трансгранична Мрежа на ЗМ.